Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС представя Елина Кърпачева, гост в рубриката „Интервю с реализирали се възпитаници“.

След завършване на висшето си юридическо образование Елина Кърпачева е приета за докторант в катедра „Частноправни науки“ към Юридически факултет на УНСС. Към настоящия момент успешно е защитила дисертационния си труд и е получила научна степен „доктор“. Днес тя е адвокат, а освен това и председател на Европейски Комплайънс Център.

На 6 ноември предстои семинар „Предотвратяване на трансграничните икономически престъпления: нови тенденции, предизвикателства и възможности“, организиран от Европейски Комплайънс Център със съдействието на Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС, във връзка с който г-жа Кърпачева прие поканата ни за интервю.

Представяме ви нашите въпроси и нейните отговори.

Разкажете ни за себе си и професионалното си развитие.

Елина К.: Адвокат с научен и преподавателски опит. Председател на Европейски Комплайънс център –международна мрежа от експерти, свързани с академичните среди, с амбициозни планове за насърчаване на бизнес интегритета и нормативното съответствие в Централна и Източна Европа. Завърших докторската си степен в УНСС, проучвайки регулаторния комплекс за вземане на независими и професионални управленски решения от бордовете на директорите, което ми позволи да участвам в проекти с Българската фондова борса, свързани с утвърждаване принципите и стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Как и защо избрахте именно „Съответствие“ за сфера на работа? В какво се изразява дейността Ви?

Елина К.: Като адвокат с научен интерес към корпоративното управление и специализация по Международно бизнес право в Холандия исках да знам къде е мястото на юридическата професия в зараждащата се комплайънс индустрия. Ролята на репутацията за организационното представяне (company performance), предотвратяването на рисковете, свързани със съответствието, тона на върха на дружеството (tone from the top), организационната психология имат все по-голямо значение за юридическите лица от всякакъв вид, размер и сектор. Ето защо, се ангажирах да проуча какво мислят по въпроса топ 30 от най-големите правни кантори във Великобритания. Според тях юридическата професия има своето запазено място в сферата на съответствието.

Достатъчно разпространено ли е следенето за нормативно съответствие в България и от кога по-съществено според Вас частният сектор работи в тази насока?

Елина К.: Докато комплайънс индустрията е развита в Англия и САЩ поради особеностите на англо-американската правна система, в Европа тя бива подхранвана благодарение на общото Европейско законодателство – особено в сферата на финансовите услуги и борбата с престъпленията на белите якички – корупция, пране на пари, избягване на данъци, финансови измами, търговия с вътрешна информация, киберпрестъпност. В Централна и Източна Европа съответствието има своите специфики, но за съжаление България изостава от тенденциите дори в сравнение с Чехия, Словакия и Румъния. Значението на стандартите и практиките за нормативно съответствие  остават все още неразбрани от мнозинството от бизнеса, но постепенно навлизат и тук заедно с обмена на капитали и създаването на мултинационални корпорации. Банките и инвестиционният сектор обаче много добре знаят за какво става въпрос и в своята практика имам честта да общувам с прекрасни професионалисти.

Какво Ви насочи към Юридически факултет на УНСС?

Елина К.: Знаех, че искам да уча право, тъй като това е нещо като семейна професия. Спомням си още шест годишна как майка ми ме водеше в Съдебната палата и аз питах дали това е дворецът на гръцките богове. Избрах ЮФ на УНСС поради възможността за взаимодействие между право и икономика.

Любим преподавател в Юридически факултет на УНСС.

Елина К.: О, наистина труден въпрос. Всички колеги са прекрасни професионалисти, които с удоволствие и отдаденост вършат своята работа. Огромна благодарност дължа на доц. Вълчин Даскалов и на доц. Живко Драганов за тяхната подкрепа и споделения научен опит.

За какво не Ви стигна времето в университета?

Елина К.: Участие в повече конференции и семинари, повече пътувания, повече Erasmus+.

По какъв начин се отрази докторската степен на кариерното Ви равитие и с какво допринася в ежедневната Ви работа?

Елина К.: Ще се изненадате колко важен е научният подход в практиката – дава възможност за структуриране на мисълта, дисциплина в работния процес, поставяне на цели и създаването на план за действие и най-важното – умението да бъде зададен правилният въпрос.

Споделете ни как се зароди идеята за семинара „Предотвратяване на трансграничните икономически престъпления: нови тенденции, предизвикателства и възможности“.

Елина К.: Глобалното проучване Economic Crime and Fraud 2018 на PwC* показва, че в световен мащаб расте осведомеността относно опасността от икономически престъпления, но в същото време прекалено малко дружества вземат ефективни мерки за тяхната превенция. С екипа на Европейски Комплайънс Център решихме, че е време за подобна дискусия и в България. Откри се и прекрасен повод – новият закон за Мерките против изпирането на пари и скорошното приемане на новата V Директива против изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843 от 30 май 2018).

Запознайте ни с лекторите на семинара и как достигнахте до конкретния подбор.

Елина К.: Лекторите на семинара са признати специалисти в своята област. Критериите бяха експертност, връзка с академичните среди, познаване на международния опит в областта на съответствието. Искахме да съберем професионалисти от различни сектори на икономиката, които да дадат своята уникална перспектива по отношение на европейските и световни стандарти за борба с икономическите престъпления и по-специално –  изискванията за оценка на риска и за наличието на реално функционираща вътрешна система за противодействие и контрол. Поставихме си за цел да поканим и публичният сектор, който да даде своята перспектива относно разследването и предотвратяването на трансгранични престъпления.

Доколко намирате за необходима дейността на неправителствените организации?

Елина К.: Неправителствените организации са индикатор за зрелостта на едно гражданско общество. Тяхната роля е да предоставят легитимност на приеманото законодателство, участвайки както ex ante в законодателния процес, така и ex post – при прилагането на правните норми. Като доброволни обединения на гражданите, те защитават техните права и интереси и предоставят „публични блага“ в сфери, в които държавната власт по някаква причина се е дезинтересирала или се е провалила. Неправителствените организации могат да бъдат силен фактор за положителни социални и икономически промени.

Посъветвайте младите ни колеги нещо, до което сте достигнали житейски, по пътя си на юрист.

Елина К.: От огромно значение е да усъвършенстват своите умения непрестанно и да имат отворен и широк поглед към света. В днешния глобализиращ се свят е необходимо един млад юрист да има широк кръг от знания, включващ редица други дисциплини – икономика, одит, мениджмънт, социология, политически науки. УНСС е отлична възможност за това. Друг съвет – знанието на поне два чужди езика е абсолютно необходимо за успех. Перфектният английски вече не е достатъчен.

* PricewaterhouseCoopers /б.ред./