Алумни клуб на завършите ЮФ при УНСС има честта да ви представи ас. д-р Пресиян Марков.

Пресиян Марков завършва Академията на МВР като бакалавър по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, а после и право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. След успешно полагане на конкурсен изпит е зачислен като докторант по наказателно право в Академията на МВР. Междувременно работи като експерт в Дирекцията на Национална служба „Жандармерия“, а след това – в Академията на МВР. В този период като член на Съвета по научно-изследователска дейност към Международната организация за професионално обучение CEPOL, осъществява дейност във връзка с поетите от РБ ангажименти по процеса Бруж – Копенхаген. През 2008 г. печели конкурс за редовен асистент по наказателно право в Юридически факултет на УНСС. През  2014 г. защитава дисертация на тема „Проблеми на наказателноправната квалификация на престъплението“ и придобива степента „доктор по право“.

Какво попитахме ас. Марков и как ни отговори той:

Бихте ли ни разказали за себе си и за професионалното си развитие?

Пресиян М.: Завърших Академията на МВР, поработих 6 години в МВР, а след това се отвори асистентско място в УНСС. Междувременно завърших право задочно и записах докторантура по наказателно право. Кандидатствах на конкурса, спечелих мястото и ето ме, където съм в момента.

Какво Ви дава преподаването?

Пресиян М.: На първо място ми дава идеи за научна работа. Досегът със студентите и въпросите, които задават, понякога са въпроси, които аз самият не съм си задавал. Случвало ми се е вече няколко пъти, всъщност, за да съм точен – три пъти, да пиша статии по студентски въпроси. И на второ, разбира се, самият процес на преподаване е изключително приятен, защото работя с млади хора и това ме кара да се развивам все повече и повече, за да мога да бъда все по-полезен.

Има ли моменти в които усещате, че започвате да губите мотивация и как се справяте с тях?

Пресиян М.: Има такива моменти, най-вече, когато вляза в залата и няма никакви въпроси. За мен това означава, че студентите не са чели, не са подготвени или че не се интересуват от материята. За щастие тези моменти не продължават прекалено дълго. На следващо или на по-следващо упражнение нещата се „отпушват“, така че това е начинът ми на справяне със загубата на мотивация.

С какво се отличава образованието в Юридическия факултет на УНСС от останалите правни факултети в страната?

Пресиян М.: Първо сме по-малък факултет, което означава, че имаме възможност да създадем по близки връзки със студентите. Познавам всичките си студенти, всички випуски, на които съм преподавал. Няма как да се объркам, че някой не е мой студент. Второ, стажовете, които се организират, са изключително полезни и неслучайно заради това УНСС, и най-вече Юридическия факултет, е на първо място по реализация на студентите. Това мисля, че са двете най-отличителни черти.

Какви насоки бихте дали на по-младите юристи за постигане на успехи?

Пресиян М.: Най-вече да не бързат с реализация на големи позиции. Хубаво е за младия юрист, макар и за значително по-ниско заплащане, да започне на позиция, на която да натрупа достатъчно опит. Такава позиция е например юрисконсулт в общината. Там заплатата е 600 – 800 лв., но три години на такава позиция дават безценен опит. Първо, защото в общината има страшно разнообразни дейности, които се вършат от юрисконсултите и второ, защото така те могат да се запознаят със съществуващите държавни органи и хората в тях. След тези три години всъщност един млад човек има изключително много опит. Повече от 5 години просто не е необходимо, ако се отвори в периода между третата и петата година възможност за местене. Дори след тези 3 години да поиска да стане адвокат, той вече ще бъде готов и обучен да върши маса неща. Не толкова да влиза в съдебна зала, колкото да знае какъв е пътят за получаване на разрешение за строителство или за някаква друга по-специфична дейност и той ще ги върши, така да се каже, автоматично. Респективно, ако като адвокат има дело, в което се оспорва законността на такова разрешително, познавайки целия процес по издаването му, младият адвокат ще е в състояние много лесно и компетентно да защити интереса на клиента си. Работата при нотариус също е безценен опит в създаването на огромния брой документи с доказателствена тежест. А за желаещите да практикуват в областта на наказателното право, възможности за начален старт в кариерата са полицията и органите по изпълнение на наказанията, например юрисконсулт в затвор или пробационен служител. След това – няколко години като прокурор. Представете си при този опит да станете съдия по наказателни дела. Ще познавате отвътре досъдебното производство и процеса на изпълнение на наказанията. За такъв човек няма да има неясноти в съдийската дейност и той ще има много по-пълно разбиране за работата си от колегите си, които нямат подобен стаж.

Какво мислите за студентите, които едновременно учат и работят?

Пресиян М.: Няма как да не съм пристрастен при отговора на този въпрос, защото по мое време да учиш и да работиш беше немислимо. Имаше колеги, които работеха, но те работеха за по месец – два и виждайки, че не могат да се справят, просто напускаха работа, за да могат да продължат да учат. Донякъде ми се струва, че за вашето поколение това е по-скоро мода. Смятам, че е абсолютно възможно със стипендия и средствата, които ви отпускат вашите родители, да се справите, макар и това да не ви позволява един по-висок стандарт на живот. Имайте предвид, че по-високият стандарт на живот ще дойде, когато започвате да си изкарвате парите чрез професията, чрез правото, но тогава няма да имате време да учите. И всъщност наваксването на знанията, които сте пропуснали в университета, ще ви коства изключителни усилия. Това е големият проблем на съчетаването на работа и учене. Представете си да трябва да четете учебника на Живко Сталев по граждански процес или на Иван Ненов по наказателно право уморени след работния ден, докато двете ви малки деца играят около вас. Не казвам, че трябва само да залягате над учебниците. Напълно съм „за” да празнувате. Балът на Алумни клуба е един прекрасен празник. Но една работа в по-горните курсове, особено в пети курс, е направо пагубна. Започне ли пети курс, според мен студентите, които работят, трябва да напуснат работа и да се съсредоточат в ученето, за да могат да успеят. И то не само, за да си вземат изпитите, а за да успеят в професионалната си реализация най-вече. Когато някой ми каже „Мен практиката ще ме научи“, винаги в главата ми излиза следната картинка – един турист, въоръжен само с общата си култура, гледа „Герника“ на Пикасо и се чуди защо тая грозотия е обявена за шедьовър. Ами именно, защото е грозна! Тя изобразява последиците от бомбардировките над испанския град Герника и е предназначена да е отблъскваща. Гениалността й е именно в способността на образа да предизвика отвращение. Но няма как това да бъде разбрано от някой, който не разбира теорията на изкуството. Същото е положението с недоучения юрист – той се обрича да е професионален турист вместо професионалист. Затова моят съвет е да дадете приоритет на ученето пред работата. Има едно единствено изключение – ако студентът не получава никаква финансова помощ и всъщност неговото оставане в университета зависи от тази работа. Тогава учене и работа трябва да са равнопоставени при разпределението на времето и усилията на студента.

Какво привлича вниманието Ви у хората?

Пресиян М.: Най-вече умът – умът и ерудицията. Имам едно такова правило в живота си – когато се окажа в компания, в която няма с кого да си поговоря за прочетени книги, разбирам, че не съм за там и си губя времето. Нямам предвид само професионална литература. Говоря най-вече за художествени и философски произведения, защото цялата мъдрост на човечеството е събрана в тях. Когато обсъждам литературата, търся поне едно от две неща – или различен поглед върху познато произведение, или препоръка какво ново да прочета.

Как прекарвате свободното си време?

Пресиян М.: Е, очевидно, предимно в четене (смее се). Но разбира се, това, с което отпускам, е спорт и излизане с приятели, ходене на гости, смях. Най-вече за това се събираме – за да се посмеем и да се порадваме, че сме живи и че сме заедно на тази земя.

Кой Ви е любимият спорт?

Пресиян М.: Аз ходя на фитнес, защото вече прескочих възрастта за някакъв друг по-динамичен спорт, но едно време бях хокеист и любовта към този спорт ми е останала.

Нещо за финал?

Пресиян М.: Нямам нещо подготвено. Просто един съвет към завършващите – не бързайте! Нещата ще станат, но тогава, когато сте готови за тях.