Днес, след близо 4 години след началото на инициативата „Интервю с реализирали се възпитаници“, ви срещаме с една млада и целеустремена дама. Казва се Ивелина Димитрова. През месец февруари тази година се дипломира като магистър в специалност „Право“ в Юридически факултет на УНСС като Първенец на випуска си. Към настоящия момент работи като адвокатски сътрудник в Адвокатска кантора „Атанасов и Иванов“.

Ивелина се съгласи да отговори на въпросите ни и вижте за какво си поговорихме:

Въпрос: Разкажете ни за себе си?

Ивелина Д.: На 25 години съм, от град Панагюрище. Завърших средното си образование в родния ми град. Бих определила себе си като човек с много интереси. През ученическите си години много обичах да пиша стихотворения, есета, разкази. Участвала съм в различни конкурси. Сега също пиша, но много по-рядко. Друг факт, който много малко хора знаят за мен е, че именно страстта ми към писането ме запали и към журналистиката и за кратко време, в ученическите си години работех във вестник. Друга моя мимолетна страст бяха химията и пеенето, двете нямат нищо общо едно с друго, но като всеки тийнейджър и аз търсих себе си и моето „призвание“. И до ден днешен обичам да пея, но го правя само вкъщи. Моите най-любими неща са срещите и разговорите с приятели, книгите, морето, виното и музиката.

Въпрос: Какво Ви оформи в най-голяма степен като личност?

Ивелина Д.: Определено за изграждането ми като личност голяма заслуга има моето семейство и средата, в която съм израснала като цяло. Нещото, което спомогна за развитието ми, са и инициативите и организациите, в които съм участвала още като ученичка. Благодарение на тях се срещнах с различни хора с разнообразни интереси и познания и имах възможност да науча много от тях.

Въпрос:  Спомняте ли си как избрахте правото за свое поприще?

Ивелина Д.: В училище проявявах интерес към хуманитарните науки като история и български език и литература. Както вече споменах имах силно влечение към журналистиката, но когато бях в 11-ти клас, по-сериозно се замислих над това какво ще уча в бъдеще и каква ще бъде професията ми и реших, че правото е за мен и се насочих към него.

Въпрос: Аз се гордея, че съм възпитаник на Юридически факултет на УНСС, защото…

Ивелина Д.: В него имах възможността да срещна и да ми преподават едни от най-добрите преподаватели по право – действащи юристи и отлични теоретици, които чрез своята работа и опит изградиха основите на нашите знания.

Въпрос: Получавали ли сте съвет от преподавател, който никога няма да забравите?

Ивелина Д.: През тези близо шест години, прекарани в УНСС, много от нашите преподавателите са ни съветвали, но един от най-важните съвети за мен е, че преди да бъдеш добър юрист, ти трябва да бъдеш добър човек, с ясно изразено чувство за справедливост и висок морал.

Въпрос: Дипломирахте се като Първенец на Випуск 2019. Какво е да сте първенец? Какво Ви костваше това отличие?

Ивелина Д.: Това, че съм първенец на випуска не ме кара да се чувствам по-специална от моите колеги. Аз лично за себе си го възприемам по-скоро като отплата за всички положени усилия през тези години.

Въпрос: Как протичаше подготовката Ви за изпити? Имате ли изпитан и стриктен процес?

Ивелина Д.: Колкото и банално да прозвучи, тайната се крие в постоянството. Когато си отдаден максимално на това, което правиш, неминуемо ти успавяш. Подготовката ми протичаше непрекъснато, а не само по време на сесия. Системната подготовка е изключително важна, тъй като в правото има логика и последователност.

Въпрос: Смятате ли, че ЮФ на УНСС Ви е дал добра основа за началото на кариерата Ви? В каква сфера работите в момента?

Ивелина Д.: Определено бих казала, че ЮФ на УНСС ми е дал добра основа. Всичко това се дължи на многобройните стажове, които факултетът предоставя на своите студенти. През годините, именно благодарение на стажантските програми аз имах шанса да се докосна да практиката и да науча много полезни неща, които несъмнено са ми изградили доста добра подготовка за бъдещата ми работа. В момента работя в адвокатска кантора, която има широк обхват на дейност и казуси в различни области на правото. А аз конкретно се занимавам с изпълнителни производства.

Въпрос: Как си представяте професионалното си бъдеще в следващите 5 години?

Ивелина Д.: Това, което е в представите ми за по-близкото бъдеще, е успешно полагане на адвокатския изпит, разбира се, и този за юридическа правоспособност. Що се отнася до по-далечното бъдеще защо не да имам собствена адвокатска кантора.

Въпрос: Кои качества намирате за изключително важни за всеки юрист?

Ивелина Д.: Според мен юристът трябва да „гори“, както се казва, в това което прави. Следва да възприема правото като свое призвание и да бъде воден най-вече от идеята за правда и справедливост. Юристът трябва да е с изключителна самодисциплина и силен характер.

Въпрос: Запознати ли сте с дейността на Алумни клуба и смятате ли за полезни инициативите му, целящи създаване на връзка между бивши и настоящи възпитаници на Юридически факултет на УНСС?

Ивелина Д.: Да, запозната съм с дейността на Алумни клуба. Несъмнено инициативите ви са полезни, особено за студентите, които още не са ориентирани в каква сфера да се насочат и имат нужда да разберат както се казва „от първа ръка“ как протича професионалното развитие на юриста след завършване на университета.

Въпрос: Коя е последната книга, която Ви впечатли?

Ивелина Д.: Последната книга, която ме впечтли е „Кривата на щастието“ на Иво Иванов. Това, което ме грабна в нея, са скритите послания в историите. Харесвам стила на автора й и начина, по който всяка отделна история те докосва и те кара да се замислиш за различни аспекти от живота.

Въпрос: Какво бихте посъветвали настоящите студенти на Юридически факултет на УНСС?

Ивелина Д.: На първо място, бих ги посъветвала да бъдат постоянни, да се възползват максимално от възможностите, които предоставя факултетът. Друг съвет, който искам да им дам, е да взимат участие в кръжоците, които организират преподавателите, да участват в състезания и да не се страхуват да задават въпроси. Именно университетът е мястото, от което може да се научим и да „откраднем“ от опита, знанията и уменията на преподавателите. И не на последно място да ходят редовно на лекции и упражнения, защото след време ще им липсват.