В рубриката „Интервю с реализирали се възпитаници“ ви срещаме със Стоян Арабаджиев.

Днес Стоян е юрисконсулт в управление „Банков надзор“, Българска народна банка, а кариерният му път преди това е минал през одиторското дружество „Делойт“ и Националната агенция за приходите.

След завършването на юридическото си образование в УНСС през 2013 г. се сблъсква с обичайните за всеки млад юрист трудности – липса на опит, пренаситен пазар на труда, ниско заплащане. Как се е справил с предизвикателствата и какво съветва искрено Стоян Арабаджиев, четете по-надолу.

Въпрос: Разкажете ни за себе си?

Стоян А.: Казвам се Стоян Арабаджиев, роден съм през 1989 г. в гр. Средец, обл. Бургас. Продължаващото ми и до днес пребиваване в гр. София започва през 2008 г., след приемането ми като студент по специалност „Право“ в Юридически факултет на УНСС. В свободното си време спортувам, а почивката прекарвам сред природата с мои близки и приятели. Тъй като ограничителните мерки налагат да се стои предимно вкъщи, за съжаление, напоследък прекарвам доста от останалото ми свободно време в готвене.

Въпрос: По какъв начин образованието в Юридически факултет на УНСС оказа влияние върху кариерата Ви и какви са най-полезните качества, които придобихте във факултета?

Стоян А.: Имах възможността да получа знания в разнообразни основни и профилирани дисциплини, които да приложа в професионалната си практика, благодарение на висококвалифицирания екип от преподаватели. Наред с академичните знания, успях да усъвършенствам своето критично мислене.

Въпрос: Ако в момента бяхте отново студент, на какво бихте обърнали повече внимание? Смятате ли, че студентът по „Право“ трябва да се задоволява само с университетската програма или трябва да търси и други възможности за придобиване на знания?

Стоян А.: Практическата основа от работата поражда винаги нови въпроси, на които си имал възможност да получиш отговори по време на следването си. В тази връзка, ако в момента бях студент, бих обърнал внимание на по-широк кръг от теоретични въпроси, които да ме поддържат постоянно ангажиран, тъй като тогава разполагаш с достатъчно свободно време.

През годините на моето следване достигнах до идеята, която следвам и до днес, че обучението не трябва да спира, за да се открият по-различни хоризонти, които досега не си виждал. Нуждата от намирането на нови перспективи е процес, който няма крайна точка, а знанията са нужният инструмент за стимулирането му. Убеден съм, че в момента има достатъчно стажантски програми, които да подпомогнат студентите в трупането на опит. Друга възможност за придобиване на нови знания и умения са участията в състезания и семинари са израз, които изискват проактивност и биха могли да бъдат сигнална лампа за бъдещите ви работодатели за потенциала, който притежавате.

Аз лично бях до голяма степен дезинтересиран в началото на следването си към съществуващите подобни форми за самоусъвършенстване, но сега се старая да компенсирам пропуснатите от мен възможности, като продължавам образованието си в Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ по специалност „Финанси и банково дело“, която семестриално съм завършил и ми предстои защита на магистърска теза.

Въпрос: Срещнахте ли трудности в първите си професионални стъпки след завършването на образованието си? Коя е била движещата сила, която Ви е карала да не се отказвате?

Стоян А.: След дипломирането си от университета, младият юрист е изправен пред трудната задача да си намери първа сериозна работа, аз също се сблъсках с този проблем, тъй като пазарът на труда в сектора бе свит, съпроводено с неадекватното отношение и заплащане. Основната пречка при мен бе липсата на стаж и трудов опит по специалността. Повечето работодатели не отчитат обстоятелството, че един млад специалист няма как да натрупа опит, след като повечето работодатели не го наемат на работа, именно поради липсата му на опит. Попаднал в този порочен кръг мотивацията намалява, а отчаянието става все по-силно, но за мое щастие след няколко конкурса в държавната администрация, както и събеседвания в дружества от частния сектор успях да изляза от този кръговрат сравнително бързо.

Движещата сила за мен винаги е била упоритостта и непримиримостта ми.

Въпрос: Разкажете ни за професионалното си развитие?

Стоян А.: След дипломирането ми през декември месец 2013 г. и успешно полагане на изпита за юридическа правоспособност по-късно през 2014 г., започнах работа в тази сфера. В периода 2014-2017 г. съм работил последователно в одиторското дружество „Делойт“ и Националната агенция за приходите, а през 2017 г. постъпих на работа в Българската народна банка, където понастоящем работя като юрисконсулт в управление „Банков надзор“.

Въпрос: Как минава един Ваш работен ден, срещате ли трудности в работния процес, които Ви се струват невъзможни за преодоляване?

Стоян А.: Коронавирус пандемията промени живота ни по много начини, включително работните ни практики. С различните ограничителни мерки, които се въведоха навсякъде по света, се оказа влияние върху начините, по който използваме технологиите, върху равновесието между професионалния и личния живот и бъдещето на комуникацията помежду ни.

Като човек, който се чувства по-добре, ако общуването в рамките на работния процес е директно, очи в очи, трудностите за мен произтичат от превръщането на опосредената с технически средства комуникация в нов начин на функциониране на бизнеса и администрацията.

Въпрос: Кои качества намирате за изключително важни за всеки юрист?

Стоян А.: Според мен всеки, който работи в сферата на правото, трябва да притежава умения за извършване на бързи и качествени проучвания, както и да открива и разбира бързо всякакъв вид информация. Друго ключово качество на добрия юрист са отличните комуникационни умения.

Въпрос: Кой е любимият Ви филм?

Стоян А.: „Форест Гъмп“

Въпрос: Пожелайте нещо на студентите в Юридически факултет на УНСС.

Стоян А.: Моят призив към младите колеги е да бъдат активни и целенасочени в желанието си за развитие, непрекъснато да търсят начини да се самоусъвършенстват и научават нещо повече, а не само да се осланят на дипломата си. Няма невъзнаградени усилия, затова, моля да имате предвид, че никога не се знае къде точно ще ви отведе професионалният ви път. Първоначалният план на всеки може да се окаже точен и професията, за която е мечтал досега, да е тази за цял живот. Все пак има и вариант, в който това просто не е мястото и професията за даден човек. В такъв случай не се панирайте, не сте прецедент, всичко е във вашите ръце!