Запознайте се със Софроний Иванов, новият ни гост в рубриката „Интервю с реализирали се възпитаници“.

Днес работи като юрисконсулт в „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Дипломира се във Випуск 2017 на Юридически факултет на УНСС.

Част от екипа на клуба е от 2019 г. и работи по реализирането на инициативите му, но сте го виждали и преди това на различни събития на сдружението.

През какви трудности е минал в годините на обучение и първите в професията, до какви изводи е стигнал и още вижте по-долу:

Въпрос: Разкажете ни за себе си?

Софроний И.: Казвам се Софроний Иванов, на 27 години, от гр. София. Завърших ЮФ към УНСС през 2017 г. и понастоящем работя в компания, чиято дейност е събиране на вземания.

Въпрос: Какво Ви насочи към сферата на правото и защо избрахте именно него за свой кариерен път?

Софроний И.: Колкото и да бях наивен в 12 клас, основната причина да кандидатствам право беше, че няма приемен изпит по математика. Обаче още първи курс рабрах, че именно с право искам да се занимавам. Хареса ми. Да не говорим, че с времето видях колко много математика всъщност има в него. През петте години като студент в ЮФ на УНСС минах през всички познати за студента „фази“ – занимаваше ми се с право/ не ми се занимаваше с право. Това се дължеше най-вероятно на обстоятелството, че материята е огромна по обем, не много лесна за усвояване, а и към края на обучението се натрупва известна умора, особено при подготовката за държавните изпити. Обаче избрах правото за свои кариерен път, защото когато трябва да реша определен казус (било по работа или с приятел дискутираме определен проблем) мога да прекарам часове в проучване на доктрината, съдебната практика и в размишления за това колко са възможните решения, кое според мен е правилното и защо. Като веднъж забелязах, че докато решавам определен проблем (казус) въобще не усещам колко време е минало. Часовете ми се струват като минути. Тогава разбрах, че най–добрият ми избор за кариерен път, ще е да се занимавам с това, което ме кара да изгубя представа за времето.

Въпрос: От какво трябва да се води всеки юрист, за да не изгуби себе си?

Софроний И.: Първо, следва да се опознае, че да не се изгуби (може да звучи шеговито, но си е самата истина). Най-важното – да си постави цел. Когато си целеустремен, по-лесно понасяш всякакви трудности, тъй като си фокусиран върху изпълнението на целта. Дори не е необходимо да е много голяма или сложна за постигане. Аз например, се стремя всеки ден да научавам по нещо ново или да си припомням по нещо, свързано с правото.

Въпрос: Какви качества, придобити в Юридически факултет на УНСС, отличават според Вас неговите възпитаници от останалите юристи?

Софроний И.: В ЮФ на УНСС имаме прекрасно съчетаване на теоретично и практическо обучение. Научих много от стажовете в СРС, които имаме през III, IV и V курс. Имах колеги, които стажуваха и в прокуратурата. В „Кръжока по гражданско и търговско право“ се учихме и да пишем искови молби, отговори на искови молби, пълномощни и т.н. С други думи в ЮФ на УНСС студентът получава многобройни възможности да усвои основни практически умения за юридическата професия (като например: изготвяне на актове), което според мен му дава известно предимство в началото на професионалния му път.

Въпрос: Получавали ли сте съвет от преподавател, който никога няма да забравите?

Софроний И.: Да – от двама. Общо взето и двата съвета могат да се сведат до следното: „Не спирай да работиш, не се отчайвай и не се оплаквай.“.

Въпрос: Какъв мечтаехте да станете като дете? Разкажете ни детската си мечта.

Софроний И.: Не си спомням какъв съм искал да стана като дете. Със сигурност съм имал много мечти като дете, но не се сещам за нито една в момента. Спомням си, че нямаше нищо по-хубаво от това да играя с другите деца навън.

Въпрос: Какви са трудностите, които срещате обикновено при събиране на вземания?

Софроний И.: Според мен основните трудности са две. Първата, да убедиш длъжника, че има полза от доброволно плащане на задължението. По този начин разходите за събиране на задължението са по-малки и това е в полза както на взискателя, така и на длъжника. Втората, да събереш принудително задължение от длъжник, който познава достатъчно добре правата си в изпълнителното производство и няма проблем да злоупотребява с тях.

Въпрос: Коя е била движещата сила, която Ви е карала да не се отказвате въпреки трудностите?

Софроний И.: Както отбелязах по-горе, най-важното е да си поставиш цел и да разбереш какво трябва да правиш, за да я постигнеш. Тогава трудностите не изглеждат толкова непреодолими. Започвайки работа като студент, и то в сферата на правото, не съм предполагал, че около две години ще правя кафета и ще отварям врати, но целта беше да се уча, да създавам контакти и да добивам трудови навици. Този опит беше от основно значение да си намеря работа по специалността след завършването си.

Въпрос: Как предпочитате да прекарвате свободното си време?

Софроний И.: В разговори с приятелката ми, в разпускане на по бира с приятели и прекарване на време със семейството ми.

Въпрос: Какъв е вашият съвет към бъдещите юристи?

Софроний И.: Поставети си цел, разеберете какво поведение се изисква от Вас, за да я постигнете и не спирайте, докато не я осъществите!