Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС стартира инициатива си „Интервю с реализирали се възпитаници“ през ноември 2016 г. От тогава до сега ви запознахме с близо 20 колеги, завършилите Юридически факултет на УНСС, техните успехи и развитие след напускането на университета.

Решихме да разширим инициативата като проведем интервюта със завършили възпитаници на факултета и по време на Ежегодния бал на Алумни клуба в края на месец ноември 2017 г.

Радваме се да ви представим първия участник, който отговори на въпросите ни на Ежегодния бал– г-н Ивайло Тосков.

Той се дипломира в Юридически факултет на УНСС през 2009 г., а от 2016 г. е докторант катедра „Частноправни науки“ на 
ЮФ на УНСС. Успоредно с докторантурата си, Ивайло Тосков работи като юрисконсулт във Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Представяме ви интервю с г-н Ивайло Тосков:

Въпрос: Разкажете ни нещо повече за себе си и развитието си в професионален план?

Ивайло Т.: Започнах професиналното си развитие още докато бях студент. Работих в агенция за събиране на вземания, която е част от една група, която се занимава освен с това и с проучване на компании  и кредитно застраховане. Това донякъде предопредели моя професионален път, защото следващата ми работа беше свързана отново със събиране на вземания. След това няколко години работих в една от големите български банки и към настоящия момент, както казах, съм юрисконсулт във Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Въпрос: Смятате ли, че Юридически факултет на УНСС Ви е дал добра теоретична и практическа основа?

Ивайло Т.: Да, определено мисля, че Юридическият факултет на УНСС дава отлична теоретична подготовка, което е и една от причините да го избера за продължаване на обучението си, този път като докторант. Разбира се, като всеки един български университет към онзи момент нямаше чак такъв досег с практиката, но виждам, че последните години има все повече практики, свързани например със стажове и посещения на различни съдилища и прокуратури в столицата.

Въпрос: Оттук следва да попитам, липсва ли Ви студентският живот?

Ивайло Т.: Разбира се, на кой човек не му липсва… Липсва ми, как да кажа, безгрижието, което някак може да прозвучи като безотговорност, но след университета изведнъж ни връхлита животът. Липсва ми, разбира се, но човек не трябва да гледа назад, човек трябва да гледа напред, като единствено си спомня с хубаво миналото, защото каквото и да е било, то го е научило на нещо.

Въпрос: Как бихте довършили изречението „Докато бях студент, си мислех, че ще стана…“ ?

Ивайло Т.: Докато бях студент, си мислех, че ще стана съдия, но така се очерта професионалният ми път, че понастоящем съм юрисконсулт  и съм доволен от работата си.

Въпрос: Кой е най-яркият Ви спомен от детството?

Ивайло Т.: Може би летата, които съм прекарал при баба ми и дядо ми в провинцията, защото отново те са свързани с едно приятно безгрижие, с отдалечаване от натовареността… Не казвам, че като дете съм имал някакви особени грижи, но ми е харесвало да се отдалечавам от училище, от шума на София.

Въпрос: Какво Ви вдъхновява?

Ивайло Т.: Вдъхновяват ме успехите на другите, обичам да чета за успели хора, които са постигнали много със собствените си усилия. В тази връзка, може да прозвучи плоско, но една от скорошните книги, които прочетох, беше биографията на Арнолд Шварценегер. Впечатли ме, тъй като въпреки че хората сме останали  с впечатлението, че е просто един екшън герой, но всъщност той е човек с много богат интелект и е изградил много от почти нищо.

Въпрос: Какви са Вашите три мечти за по-добра България?

Ивайло Т.: Повече свобода за хората, данъчна, икономическа. Повече право и това, което следва от правото – справедливост.

Въпрос: Какви са съветите Ви за успех към младите хора, които тепърва прекрачват прага на университета?

Ивайло Т.: Да не спират да се интересуват. За мен един юрист не трябва да спира да чете непрекъснато, не трябва да спира да се интересува, не говорим само за право. Един юрист трябва да добие много богата, широка обща култура. Правото не е само това, което пише в книгите на големите юристи, правото  – това са и едни особени връзки в обществото, за които ние не можем да добием представа,  освен ако не ги познаваме в пълнота. Също така, с риск да прозвуча банално, бих искал и да посъветвам по-младите колеги да не правят компромиси с принципите си. Нека опитат да поставят правото преди парите и съм убеден, че това ще се отплати в дългосрочен план.