„Интервю с реализирали се възпитаници“ днес ви среща с Иван Иванов, бивш възпитаник на Юридически факултет на УНСС.

Завършва специалност „Право“ през 2015 г. Към момента работи като разследващ полицай в 03 Районно управление – Столична дирекция на вътрешните работи.

Въпрос: Разкажете ни за себе си и професионалното си развитие?

Иван И.: На 29 години съм, семеен, родом от град Видин, където завърших Гимназия с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“ с профил английски език, френски език и история. Професионалното ми развитие започна още като студент в III курс  в университета. Работих като технически сътрудник в Управление „Правно“ на една от най-големите банки в страната. След дипломирането от университета и провеждане на задължителния 6-месечен стаж, започнах работа в Агенция за социално подпомагане като специалист към дирекция „Правна“, отдел „Правно обслужване и обществени поръчки“. Като цяло работата отново беше техническа, свързана с подпомагане и обезпечаване от техническа гледна точка дейността на дирекцията. Няколко месеца след като започнах работа бях преназначен на длъжност юрисконсулт в същата администрация. През лятото на 2017 г. спечелих конкурс за разследващ полицай в 03 РУ – СДВР, група „Разследване на криминални престъпления“, а от година и няколко месеца заемам същата длъжност в група „Разследване на икономически престъпления“ при 03 РУ – СДВР.

Въпрос: Защо избрахте Юридически факултет на УНСС?

Иван И.: Когато завърших средното си образование все още не бях сигурен с какво искам да се занимавам професионално и търсех кариерно развитие, което освен добра реализация би ми дало и възможност да се чувствам удовлетворен от работата си. След дъгло обмисляне реших, че науката, която бих искал да изучавам е правото с оглед изключително важната му роля в живота ни, а именно да регулира обществените отношения, да създава подреден обществен ред и сигурност. Кандидаствах в няколко университета в страната, като в крайна сметка избрах УНСС, тъй като учителя ми по История и цивилизации ми го препоръча и насочи към него. В крайна сметка очакванията ми се оправдаха и се уверих, че Юридическият факултет на УНСС предоставя отлична теоритична подготовка на студентите си, както и много добър практически поглед в различни сфери на правото чрез преподавателите и асистентите, които в голямата си част са практикуващи юристи.

Въпрос: Има ли преподавател от Юридически факултет на УНСС, който е оставил трайна следа във Вашето обучение?

Иван И.: По време на петте години, които прекарах в обучение като студент установих, че преподавателите в университета са добри професионалисти, отдадени на работата и обучението на студентите. Определено обаче има няколко преподаватели, които по един или по друг начин предопределиха професионалния ми път. Единият от тях е проф. Никола Филчев, който водеше лекциите по наказателно право. Все още си спомням лекциите и примерите, с които обясняваше по достъпен и разбираем начин едни от най-сложните институти на общата част и отделните състави на престъпленията от особената част на наказателното право. Благодарен съм от сърце на всички преподаватели през годините, които са се посветили на студентите си.

Въпрос: С какви предизвикателства се сблъскахте в първите години след дипломирането си?

Иван И.: Еуфорията от дипломирането и приключването на студентския живот преминава бързо, когато започнеш наистина сериозно да си търсиш работа по специалността, която би позволила да се издържаш и да не разчиташ на помощта на близките си. Определено проблемите, с които се сблъсква всеки млад юрист, са свързани с ниското първоначално заплащане на работата и липсата на опит. Бих посъветвал всеки млад юрист освен посещаването на лекциите и упражненията да участва в стажове и практики, каквито знам, че нашият факултет предлага. Това определено помага в професионален план за натрупването на опит и ориентация относно сферата на правото, в която искаш да се реализираш.

Въпрос: В каква степен съвременните технологии улесняват работата Ви? И всъщност колко добре е развито в технологично отношение разследването в България?

Иван И.: Повечето хора, свързват разследването и разследващия полицай с герои от популярните криминални сериали по телевизията, както и с огромния набор от техника, който се показват в тях. Всъщност в България принципът на работа с оглед разкриване на извършителя на деянието, събирането и запазването на веществени доказателства не е толкова технологичен, а така да го нарека „агентурен“ – чрез сътрудници на полицията. Действително МВР разполага с различна техника за събиране, запазване и изследване на веществени доказателства като дактилоскопни следи, одорологични следи, ДНК и други, но техниката далеч не е това, което би трябвало да бъде. Самият факт, че работя на компютърна конфигурация, която е с инсталирана операционна система Windows XP от 2001 г., тъй като няма достатъчно ресурс да се поддържа друга система, е показателен.

Въпрос: Кои Ваши качества Ви помагат по време на работа?

Иван И.: Определено бих могъл да кажа, кои ми пречат, но като цяло работата ми е много динамична, свързана с контакти с много и различни хора – граждани, длъжностни лица от различни институции, прокурори и колеги от множеството структури на МВР. Комуникативността и индивидуалният подход към всеки може би са едни от качествата, които не веднъж съм се убедил, че са изключително важни за моята работа. Способността ми да приоритизирам, както и бързото взимане на решения, със сигурност, помагат предвид количеството и динамиката на работата.

Въпрос: А на какво Ви научи до момента работата Ви като разследващ полицай?

Иван И.: Ежедневно в работата си се сблъсквам с много хора, които участват в досъдебното производство в едно или друго процесуално качество – свидетели, пострадали от престъпления, обвиняеми и т.н. Разследващите полицаи осъществяваме и водим разследване под надзора на прокурора съгласно правилата и нормите на НПК. Наказателното право регулира такова човешко поведение и постъпки, които засягат отрицателно обществени отношения, т.е. работата на органите на досъдебното производство винаги е свързана с извършени престъпления и проявата на лошите качества у човека. За трите години, през които заемам тази длъжност, съм работил върху повече от 300 досъдебни производства и съм се сблъскал със стотици хора и съдби, които ме научиха да съм по-благодарен за нещата, които имам. Също така се научих никога да не съдя хората за проявата на най-лошото у тях, защото във всеки от нас има нещо добро и достойно за уважение.

Въпрос: Професията Ви изисква и голяма доза самообладание, абстрахиране от емоциите. Как се справяте с натрупването на напрежение и стрес?

Иван И.: Караме се с жената и така разпускаме и двамата (смях). Напрежението и стресът съпътстват всяка работа и всеки трябва да открие за себе си хоби, което го откъсва от тях. Лично за мен нещото, което ме успокоява, са дългите разходки в планината заедно със съпругата ми. Повече социални контакти с приятели и Playstation конзолата ми за игри, разбира се.

Въпрос: Кои са любимата Ви книга и филм?

Иван И.: Любимата ми книга е „Малкият принц“ на Екзюпери. Това е книгата, която всеки човек трябва да прочете поне три пъти в живота си и всеки път ще намери нещо ново от философията в нея. Иначе обичам да чета криминални романи и всичко на Реймънд Чандлър, Джеймс Хадли Чейс и Агата Кристи ми е любимо.

Любимите ми филми са всички от режисьора и продуцент Куентин Тарантино.

Въпрос: Как бихте мотивирали един млад човек да учи „Право“?

Иван И.:  Мотивацията е движещата сила/енергия, която ни кара да постигаме целите си. Тя е вътрешна сила, която всеки трябва да открие сам за себе си, като дефинира целите, които иска да постигне и даде обективна оценка за уменията, които притежава. Правото е сложна наука, изпълнена с полемика. Мисля, че в момента пазарът на труда за юристи е пренаситен. В страната ни има 9 или 10 юридически факултета. Всеки млад човек избрал правото и професията юрист, независимо дали ще се реализира в публичния или частния сектор, трябва да е много амбициозен и подготвен, за да успее сам, със собствени усилия. Само тогава удоволствието от успеха ще е пълно, когато чрез собствените си знания и умения постигаш целите си. Как бих мотивирал един туко-що завършил гимназия млад човек да учи „Право“? Бих му казал, че е голямо предизвикателство не просто да го завърши, а да го приложи на практика, да упражнява тази професия и да си изкарва хляба с нея. Не е случаен фактът, че тази наука се изучава 5 години и половина, както например е медицината. Това е така, защото материята е сложна и правните норми регулират целия обществен живот. Всеки решил да изучава „Право“ трябва да е наясно, че тази материя е за будните умове и предполага решителност и воля, дори отвъд закона, там, където справедливостта и разумът са единствените източници на правото.

Въпрос: Пожелайте ни нещо?

Иван И.: Пожелавам ви здраве, защото без него всичко друго е непостижимо, пожелавам ви  да продължавате да помагате на младите колеги в университета ни и да бъдете промяната, която искате да виждате около вас, защото както беше казал един невероятен професионалист и човек „Не е нужно, да чакаме велики промени. Достатъчно е да започнем с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни.“.