Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС има честта да ви представи гл. ас. д-р Павел Смолички.

Павел Смолички е адвокат, вписан в Софийска адвокатска колегия, доктор по право, главен асистент по Наказателен процес, Наказателно  изпълнително право и Основи на правото и научен секретар на Катедра „Наказателноправни науки“ в Юридически факултет на УНСС.

Какво попитахме гл. ас. Смолички и какво ни отговори той:

Въпрос: Разкажете ни за себе си и професионалното си развитие.

Павел См.: Казвам се Павел Смолички и съм главен асистент в Юридическия факултет на УНСС. От 2011 г. съм доктор по право, защитих дисертация на тема „Гражданският иск в наказателния процес“. В началото започнах като адвокат. През 1995 г. се вписах в Софийска адвокатска колегия, четири-пет години след това се явих на конкурс, спечелих го и започнах работа като асистент през 1999 г. в Юридическия факултет на УНСС. От тогава до този момент преподавам на студенти в пети курс по Наказателнопроцесуално право, а от четири-пет години водя и лекции по избираемата дисциплина Наказателно изпълнително право.

 

Въпрос: На колко випуска от Юридически факултет на УНСС сте преподавали досега?

Павел См.: С випуска, който водя понастоящем, стават деветнадесет.

 

Въпрос: С какво се различават студентите днес от първите Ви курсове?

Павел См.: Трудно е да говоря за съществени различия между студентите, които са били в първите ми випуски и сега, макар че всяко поколение има своите приоритети. Струва ми се, че във всеки випуск има мотивирани млади колеги, които дават всичко от себе си, за да възприемат сложната правна материя. Всъщност тя не е никак сложна, ако студентите се подготвят преди семинарните занятия и участват активно при осъществяване на учебния процес.

 

Въпрос: Какви качества, придобити в Юридическия факултет на УНСС, отличават според Вас неговите възпитаници от юристите от останалите правни факултети в страната?

Павел См.: Сериозно предимство на Юридическия факултет на УНСС е обстоятелството, че голяма част от преподавателите сме практикуващи юристи. Това позволява не само да даваме теоретични знания, а и да споделяме нашия практически опит със студентите, т.е. в процеса на обучение те могат да придобият и практически умения. А това е нещо, което изключително се цени вече при практическата реализация на студентите. От младите колеги, завършили Юридическия факултет на УНСС, се очаква да демонстрират не само теоретични знания, но и практически умения при решаването на казусите по време на тежките конкурси, на които им предстои да се явяват за магистрати, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители  и т.н.

 

Въпрос: Смятате ли, че да изучаваш право изисква жертви? От какво се лишавахте, докато бяхте студент?

Павел См.: Да, по този въпрос нямам никакво съмнение. Да изучаваш право, изисква жертви, защото всеки млад човек, приет да бъде обучаван в Юридически факултет, трябва да отделя доста време за своето обучение. А това неизбежно го лишава от възможността по-често да общува с любимите си хора и да има редица странични занимания. По отношение на мен мога да кажа, че относително добре съм се справял с намирането на баланс между учене и забавления. Всичко това обаче изисква много добра организация.

 

Въпрос: Какво Ви е променило най-много?

Павел См.: Професията на юриста е тежка и отговорна, а това обстоятелство не може да не доведе до никакви промени. През годините, докато упражнявам едновременно преподавателска и адвокатска дейност, позагубих чувството си за хумор. Съчетаването на преподавателската дейност с адвокатската професия изисква много добра организация, системна подготовка, както и добро отношение към студентите, на които преподаваш, и към клиентите, които са ти се доверили и са потърсили в твое лице защита на техните права и законни интереси.

 

Въпрос: Какво е за Вас правото?

Павел См.: В един от романите на американския писател Джон Гришам има любима моя фраза: „Правото е винаги обсебващо, но понякога и удовлетворяващо“. За мен правото е обсебващо, трябва да се посветиш на тази професия, да я работиш със страст. Правото е и удовлетворяващо, когато постигнеш целта, към която си се стремил.

 

Въпрос: Докато бях студент си мислих, че ще стана…

Павел См.: Лично аз още в трети курс знаех, че искам да работя като адвокат, а малко по-късно у мен се оформи желанието да се посветя и на преподавателска и научна дейност, т.е. първият ми избор беше да помагам на хората, които имат нужда от правна защита и съдействие, а след като четири-пет години упражнявах адвокатската професия, реших, че мога да бъда полезен и на студентите, като им предам моя практически опит.

 

Въпрос: Как си почивате? Как прекарвате свободното си време?

Павел См.: Ако трябва да отговоря шеговито – почивам си, като работя, но сериозният отговор на въпроса изисква да кажа, че все пак намирам начин да се разтоварвам от невероятния стрес, на който е подложен всеки юрист в днешно време. Тъй като живеем в сложно време, битката за справедливост е постоянна, непрекъсваща, а това изисква голям заряд от енергия. Почивам си, като се събирам с приятели, спортувам, конкретно ходя на плуване. А също членувам в една ловна дружинка и ходя на лов, защото близостта с природата зарежда най-силно.

 

Въпрос: Пожелайте нещо на младите ни колеги.

Павел См.: Искам на всички млади колеги да пожелая да бъдат целеустремени, да обичат правото, а вече при практическата си реализация да дават всичко от себе си, за да постигнат целите си. Сигурен съм в това, че всеки млад човек още от университетската скамейка има планове за себе си, и убеден съм, че всеки млад колега иска да се реализира по мечтания от него начин. Пожелавам им да вярват в себе си, да бъдат жизнерадостни, усмихнати и никога да не губят чувството си за хумор. И накрая – каквото и да постигнат с юридическата професия, да бъдат здраво стъпили на земята, да не бъдат егоисти, да помагат на колегите, които след тях започват да практикуват. Дори тук, в тази зала, по време на тържеството на Алумни клуба, разговарях с десетки колеги, възпитаници на Юридическия факултет, и силно ме впечатли фактът, че наши бивши студенти вече имат собствени адвокатски дружества, в които работят колеги, завършили Юридически факултет на УНСС. На един от тези колеги казах: „Поздравления, колега, Вие следвате моя път!“. Не искам да говоря за себе си и дано не прозвучи нескромно, но в нашето адвокатско дружество работят колеги, които са завършили Юридически факултет на УНСС и аз съм удовлетворен от това.