Третият гост на Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС в рубриката „Интервю с реализирали се възпитаници“ е г-жа Андроника Илиева Ризова-Ръжданова. Тя завършва Юридически факултет на Университета за национално и световно стопанство през 2004 г.

С г-жа Андроника Ризова-Ръжданова създадохме контакт благодарение на първия етап от инициативата „Проучване„, проведен през 2012 г. Към настоящия момент е съдия в Районен съд – гр. Петрич.

Алумни клуб представя Андроника Ризова-Ръжданова.

Автор: Според Вас завършилите Юридически факултет на УНСС достатъчно конкурентоспособни ли са на работния пазар?

Андроника Р.: Ще започна от там, че университетът е път, който всеки един трябва да извърви 80 % сам. Университетът е времето и мястото, в което и където можеш да получиш толкова, колкото можеш да приемеш. В България има много млади, умни и кадърни хора, които добре разбират, че да си студент не означава скучни лекции, безкрайни купони и мъка изпитът да бъде взет. Ето защо считам, че възпитаниците на Юридическия факултет на УНСС, които знаят защо са там, по нищо не отстъпват на т. нар. работен пазар от възпитаници на всеки един юридически факултет в страната, а защо не и в света. Останалите 20 % е преподавателският подход. Смятам, че ЮФ на УНСС осигурява прекрасен екип от висококачествени преподаватели, в голямата си част и практици, които да предадат на студентите не само знанията си, но и богатия си опит.

Автор: По какъв начин образованието в Юридически факултет на УНСС оказа влияние върху кариерата Ви и какви са най-полезните качества, които придобихте във факултета?

Андроника Р.: Безспорно знаех, че ще се занимавам с право. През цялото ми следване мечтаех за това. Разбира се, най-голямата ми професионална мечта по това време беше някой ден да стана съдия, може би тогава гледах на нея прекалено идеалистично – арбитър между доброто и злото, пазител на справедливостта и върховенството на закона. Чувство за справедливост, умение да изслушвам и постоянство в преследването на поставените цели са може би трите най-важни качества, които придобих.

Автор: Спомняте ли си как избрахте да изучавате право?

Андроника Р.: Да, разбира се, това е едно от нещата, които се помнят цял живот. Учех средното си образование в Техникум по търговия и туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ в родния ми гр. Петрич, където в учебния план за горните курсове бе заложен предметът „Основи на правото“. Още тогава разбрах, че имам интерес към тази дисциплина – към теорията и философията на правото, освен това обичах литературата и историята и реших да кандидатствам точно това.

Автор: Разкажете най-запомнящия се момент от обучението си в Юридически факултет на УНСС.

Андроника Р.: Може би участието ми в Правната клиника към Юридическия факултет на УНСС, даваща безплатни правни съвети на гражданите – мост между теорията и практиката. Също така студентският стаж в Народното събрание, който се провеждаше в горните курсове. Лекциите, упражненията, изпитните сесии, новите приятелства, всяко нещо е запазило място в спомените ми и наистина това са най-хубавите ми години.

Автор: Получавали ли сте съвет от преподавател, който никога няма да забравите?

Андроника Р.: Не знам дали мога да го определя като съвет, но „Законът е за зрящия, а не за спящия“ е фразата от студентските години, към която съм се връщала много пъти в практиката си като съдия.

Автор: Кой преподавател от Юридически факултет на УНСС е оставил трайна следа във Вашето обучение?

Андроника Р.: Никола Филчев, наказателно право. Преподаваше по един уникален начин, така че информацията да достигне до нас разбираемо и запомнящо се. До ден днешен пред очите ми са таблиците, които чертаеше например за приликите и разликите между различните форми на вина. Това ми остана и любим въпрос, който за голямо мое щастие изтеглих на устния изпит за районни съдии. Също така Бойко Рашков – наказателен поцес, Любен Корнезов – граждански процес, много са.

Автор: Поддържате ли връзки със свои колеги от Юридически факултет на УНСС?

Андроника Р.: Благодарение на социалните мрежи успявам да поддържам връзка с много от колегите си от Юридическия факултет на УНСС. Мога да кажа с гордост, че голяма част от тях са се реализирали успешно в сферата на правото, както в страната, така и в чужбина. Дори през 2015 г., по време на мое обучение в Люксембург, организирано от Европейската мрежа за съдебно обучение, успях да се видя с колега, работеща в европейските институции там, с която не се бяхме виждали от завършването, повече от 10 години. Беше наистина емоционална среща, която остави у мен топъл и ярък спомен.

Автор: Какво беше първото нещо, което се случи с Вас след завършването Ви?

Андроника Р.: Омъжих се и се вписах като адвокат в Адвокатска колегия Благоевград, двете събития бяха в рамките на по-малко от месец. Общо взето градих семейство и кариера едновременно, което не е никак лесно. Но сега се чувствам завършена и щастлива.

Автор: Разкажете за професионалното си развитие.

Андроника Р.: Както посочих по-горе, веднага след завършването се вписах като адвокат, през юни 2004 г. Това беше и моята професия за период от три и половина години. След което на 19.11.2007 г. след проведен конкурс на национално ниво, встъпих като съдия в Районен съд Петрич. От тогава и до днес съм съдия, разглеждам наказателни и административно-наказателни дела. Старая се непрекъснато да се развивам професионално, като участвам в семинари на национално и европейско ниво, учебни визити в европейските институции и езикови курсове.

Автор: Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли в професионален план?

Андроника Р.: Предизвикателствата на това да бъдеш съдия са ежедневни и не бих могла да ги разделя на големи и малки. Предизвикателство е да продължиш да бъдеш себе си, без да се променяш като човек и същевременно да не спираш да се развиваш като професионалист. Предизвикателство е да държиш в ръцете си всяко едно дело, което всъщност е човешка съдба и често дори няколко човешки съдби – тези на жертвата и извършителя, тези на техните семейства и близки. Предизвикателство е да виждаш, че нещата не винаги са само черни или само бели, предизвикателство е да намериш баланса и да откриеш най-справедливото решение.

Автор: Какво е Вашето послание към младите хора в България?

Андроника Р.: Да бъдат човеци – добри, истински и позитивни! Да вярват в себе си преди всичко и да не се отказват от мечтите си!

Автор: Запознати ли сте с дейността на Алумни клуба и смятате ли за полезни инициативите му, целящи създаване на връзка между бивши и настоящи възпитаници на Юридически факултет на УНСС?

Андроника Р.: Запознах се най-общо с дейността на Алумни клуба чрез социалните мрежи и мисля, че е повече от чудесно да се създават и поддържат връзки между членовете му, а именно студенти и завършили юристи. Обмяната на професионален опит и неформалното общуване по време на организираните от Алумни клуб събития са полезни за всеки и се надявам занапред клубът да продължи дейността си и да се развива непрекъснато. Сигурна съм в това и ви пожелавам УСПЕХ!

Благодарим на г-жа Андроника Ризова-Ръжданова, че се включи в инициативата, че отговори на въпросите, за позитивизма и откровеността. Пожелаваме й успешно да се справя с предизвикателствата, които й предлага професията!