Преди няколко дни магистрите от Специалност „Право“ на Юридически факултет на УНСС се дипломираха на тържествена церемония в аула „Максима“.

По традиция Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС отличи абсолвентите на випуска, постигнали най-висок успех от следването си. Днес Ви срещаме с едната от двете дами – Магдалена Митова, завършили не само с отличен успех, но и като Първенец на Випуск 2020.

Прочетете „Интервю с реализирали  се възпитаници“, което успяхме да осъществим с нея.

Въпрос: Разкажете ни за себе си?

Магдалена М.: Казвам се Магдалена, на 25 години съм. Родният ми град е Козлодуй. Завършила съм СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, хуманитарен профил. Историята и литературата винаги са били любимите ми предмети в училище. Свободното си време прекарвам предимно в обработка на видеа. От малка се занимавам с пеене, обичам да чета книги, както и да пиша.

Въпрос: Как избрахте да изучавате право?

Магдалена М.: Истината е, че бях ограничила възможните специалности, между които да избирам, на базата на това кои бяха силните ми страни и къде попадаха интересите ми през ученическите години. Никога не са ми били сред силните физика, химия, математика. Колебанието ми бе сведено до изучаването на право или история. И така избрах правото.

Въпрос: С какво Ви привлече Юридически факултет на УНСС?

Магдалена М.: Кандидатствах право единствено в УНСС. Бях чувала добри отзиви от по-големи от мен студенти. След разговори с мои учители и познати получих положителна оценка за условията и базата, за нивото на обучение. Освен това, се почувствах добре и на място, когато влязох за първи път в сградата на университета. Аз съм човек, който обича да се осланя на вътрешните си усещания, затова им се доверих.

Въпрос: Какви са качествата, които отличават според Вас, възпитаниците на ЮФ на УНСС от възпитаниците на другите юридически факултети в страната?

Магдалена М.: Според мен ключова е личността. Не бих могла да дам оценка и да сравнявам, тъй като нямам поглед над другите юридически факултети. Това, което мога да кажа, е, че независимо от това къде човек е избрал да учи, какво и колко ще научи зависи от него – старанието, вниманието и отговорността, с които подхожда, стремежът, който има да учи и да върви напред. Това всеки сам преценява за себе си и зависи изцяло от него.

За УНСС мога да кажа, че дава много възможности на студентите по време на задължителното обучение чрез срещата с голям брой страхотни преподаватели, които взимат присърце работата си и са готови да дават много на тези от нас, готови да вземат с „пълни шепи“. Множеството стажантски програми са добра основа да придобием както практически знания, така и изобщо представа какво представлява юридическата професия в действителност. Всички стажове, на които бях (както задължителни, така и по избор), ми дадоха познания и ориентир кое ми допада и кое не.

Въпрос: Разкажете най-запомнящия се момент от обучението Ви в Юридически факултет на УНСС. Кое ще помните винаги?

Магдалена М.: Това, което излиза на преден план, е изпитът по наказателно право. Сама не зная защо е останал у мен така силен и ярък споменът, но и сега (почти 3 години по-късно) емоцията е толкова силна, колкото беше и тогава. Това бе изпитът по най-любимата ми дисциплина за цялото следване, при един от професорите, които уважавам безкрайно и при който последната лекция бе изпълнена с носталгия. Именно заради усилията и системността, които полагах в подготовката си, най-накрая успях да изградя добра и работеща система за мен самата, която да следвам както в обучението си, така и за напред в професионален план. Това бе и изпитът, който ми донесе най-голямо удовлетворение и който ми показа, че упоритият труд винаги бива възнаграден.

Въпрос: Каква беше Вашата формула за успех при подготовка и явяване на изпити? Какво Ви мотивираше?

Магдалена М.: Две думи – системност и постоянство.

През първите две години в университета изпитвах трудност да разпределям времето си между отделните дисциплини, залагах на едни за сметка на други, наваксвах през почивните дни и ваканциите, или в последните дни преди изпитите. Това ми носеше единствено огромно количество стрес и водеше до там да не успявам да си изясня и да науча добре и с разбиране част от нещата. През следващите години се стараех да научавам преподадените теми в рамките на същата седмица, по възможност преди упражнението по дадения предмет. Посещаването на упражнения без предварителна подготовка вкъщи е безсмислено начинание. Учейки системно и седмица за седмица, знанията улягат, части от материала добиват смисъл и се доизясняват, изгражда се нишка. При системна подготовка към началото на сесията (когато физически бе възможно) оставах изцяло с време за преговаряне или научаване на 2-3 теми. Така и преговорът успяваше да свърши своята роля – да бъде опреснен материалът и да бъдат запълнени празнини, там където са останали такива.

Въпрос: Какво искате да Ви се случи в професионален план в следващите 10 години? Коя юридическа професия Ви привлича най-силно?

Магдалена М.: Истината е, че за разлика от част от колегите, сега, към момента на дипломирането, нямам ясен план накъде искам да се насоча. Знанията, които получаваме в университета, дават известна насока за това кои отрасли на правото привличат интереса ни, но сблъсквайки се с практиката, понякога се оказва, че силата ни е другаде. Смятам, че все още разполагам с времето да опитвам и да търся това, което ще ми носи удовлетворение.

Част от мен би искала да се насочи към прокурорската професия, поради факта, че наказателното право и наказателният процес бяха най-голямата ми страст.

В момента се занимавам с обществени поръчки, докато премине стажът и изпитът за правоспособност, след което времето ще покаже по кой път ще поема.

Имам интереси и в области и сфери извън правото, които също не искам да изоставям.

Въпрос: Какво е усещането да сте Първенец на випуска си? Стремяхте ли се към отличните оценки през цялото време? Имаше ли момент, в който решихте да опитате да постигнете този максимален резултат?

Магдалена М.: Истината е, че усещам гордост и удовлетворение и връщайки се назад осъзнавам, че положените усилия са си стрували. Смятам, че времето в университета трябва да бъде уплътнено и наша задача е да положим нужните усилия, за да поемем и научим материала, който ни бива преподаван. Винаги съм се старала да премина през всички теми, тъй като това е била задачата, която е стояла на преден план за мен. Заради мен самата и заради преподавателите, които стоят срещу нас, приемам за неуважение явяването на изпит без да съм дала 100% от себе си. И заради полаганите усилия винаги съм изпитвала удовлетвореност, когато получавах отлични оценки. Остава едно чувство на „Заслужаваше си“.

Магдалена М.: Какво включва съвършеният отдих за Вас?

Магдалена М.: Почивка на морето с любимите хора, което, разбира се, не може да се случва непрекъснато. Затова – гледането на любим сериал, хубава книга, споделено време с приятели или обработка на видеа.

Въпрос: Запознати ли сте с дейността на Алумни клуба и смятате ли за полезни инициативите му, целящи създаване на връзка между бивши и настоящи възпитаници на Юридически факултет на УНСС?

Магдалена М.: Не съм добре запозната с дейността на Алумни клуба. Това, до което съм се докоснала обаче и което намирам за изключително полезно, са срещите с бивши възпитаници на факултета, които споделяха своя опит в сферата и професията, която са избрали и трудностите, през които са преминали. Присъствах с огромен интерес и трупах впечатления и мнения.