Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС представя новия си гост в рубриката „Интервю с реализирали се възпитаници“ – Тюркер Моллахасан.

Дипломира се през март 2019 г. с най-висок успех сред колегите си и е отличен с наградата „Отличник на Випуск 2019 г.“. Понастоящем е докторант по данъчно право в ЮФ на УНСС и бизнес консултант в една от най-големите консултантски компании.

Въпрос: Разкажете ни за себе си?

Тюркер М.: Казвам се Тюркер и съм на 24 години. Роден съм в семейство на етнически турци в гр. Момчилград. Вече от 6 години живея, уча и работя в гр. София. В свободното си време обичам да спортувам или да чета книги с историческа или политическа тематика. Също така обичам да пътувам, като съчетавам тези пътувания със спортуване или посещение на исторически места.

Въпрос: Спомняте ли си как и защо избрахте да учите право?

Тюркер М.: Всъщност голямата ми детска мечта беше да стана футболист. Когато бях на 14 години, пред мен се отвори възможността да играя футбол в ПФК „Литекс“, който имаше най-силната школа за юноши. Тогава обаче моите родители държаха да наблегна по-скоро над обучението си и не ми позволи да се занимавам професионално с футбол. Към онзи момент мислех, че съм загубил много. Но когато човек загуби, не знае какво е спечелил. Към днешна дата съм изключително благодарен на моите родители. Това беше преломен момент в моя живот и преориентирах своите приоритети. Бях ученик в паралелка със специализация по езици и История. Именно учителят ми по История ми даде идеята да следвам право, за което съм й много благодарен. Освен това, исках да се занимавам с обществено значими неща. Тогава да бъдеш юрист /съдия, прокурор или адвокат/ ми се струваше да е нещо много „елитно“. Всъщност, все още мисля, че е така. Та, идеята ми допадна и с доста усилия и помощ от нейна страна успях да запиша право в ЮФ на УНСС.

Въпрос: Защо избрахте Юридически факултет на УНСС?

Тюркер М.: Юридическият факултет на УНСС беше единственото място, за което кандидатствах. Избрах него поради много прости и прагматични причини като:
• добра материална база;
• местоположение на университета, което ми спестяваше часове ежедневно пътуване; и
• възможността за съчетаване на университетските занятия със стажове, извънкласни дейности и т.нар. студентски бригади „work and travel in US“.
По време на следването си разбрах, че ЮФ на УНСС има и други предимства като:
• по-близък контакт с и обръщане на повече внимание от преподавателите поради по-малкия брой студенти;
• колегиална среда от хора, които имат широк кръгозор от интереси;
• наличие на разнообразни учебни дисциплини (в т.ч. и икономически дисциплини като мирко- и макроикономика, основни на счетоводството и финансите, които ми помогнаха да си разширя кръгозора);
• изучаване на юридически английски;
• организиране на стажове в най-различни организации от университета и други.

Въпрос: Какво е да сте първенец на випуск? Какво Ви костваше това отличие?

Тюркер М.: Да си първенец на випуска носи чувство на чест и чувство на удовлетвореност от добре свършена работа. В същото време този факт носи и своите отговорности като високи очаквания от другите хора. Това, разбира се, е и нещо хубаво, тъй като те кара да се държиш във форма и да не се отпускаш. Това ми „костваше“ доста неща, като най-вече инвестиране на много време, което можех да прекарам с моето семейство и моите приятели. Но да имам висок успех или да съм първенец на випуска не ми беше самоцел никога. Смятам се за голям късметлия, защото истински харесвам това, с което се занимавам, поради което се наслаждавах на самия процес и на цялото си следване. Мисля, че това е най-важното – да обичаш това, което правиш, докато го правиш. Резултатите сами си идват.

Въпрос: Как бихте описали студентския си живот?

Тюркер М.: Разнообразен. Смятам, че съумях да съчетая ученето със спортуването и забавлението, за което съм много щастлив.

Въпрос: Споделете ни  интересен момент от Вашето обучението?

Тюркер М.: Погледнато назад един от най-интересните моменти беше зимният семестър на трети курс. Бях се върнал току-що от студентска бригада в САЩ. Тогава бях изпаднал в мисли дали си заслужава да следвам право в България и като цяло да остана да живея в България. Радвам се, че успях да намеря много причини в полза на тезата да преследвам мечтите си в родината си.

Въпрос: След близо 6 години прекарани в университета, чувствате ли се подготвен и уверен за професионалното си развитие?

Тюркер М.: Чувствам се подготвен за професионално си развитие. Но това чувство на готовност не е благодарение единствено на времето, прекарано в университета. Разбира се, теоретичните знанията, които получаваме в университета, са незаменимата основа, върху която стъпваме. Според мен, обаче, всеки студент трябва да се занимава и с извънкласни дейности като стажове, състезания и участия в студентски клубове, от които да извлича разнообразни умения. Добрите теоретични знания не са достатъчни сами по себе си. Професионалното развитие изисква много повече от това.

Въпрос: Какво Ви оказа най-силно влияние/Ви промени най-много през годините, прекарани в университета?

Тюркер М.:Прекараното време в университета затвърди и засили моя афинитет към правото. Може би това е най-голямата добавена стойност на университета за мен, но по-скоро извънкласните занимания, на които отделях не малко време, ме промениха в най-голяма степен. Някои от стажовете, които съм карал, ми промениха нагласите за бъдещето и нещата, с които искам да се занимавам. Състезанията, в които участвах, ми позволиха да се запозная с много хора, с част от които станахме близки приятели и, надявам се, бъдещи съдружници. Участието ми в някои студентски клубове промениха философията ми за живота и политическите ми виждания.

Въпрос: Има ли преподавател, който ще остави у Вас трайно впечатление?

Тюркер М.: Да, те са трима асистенти, чиито занятия съм посещавал по няколко пъти на седмица. Много съм благодарен на ас. д-р Делян Недев, който пръв запали страстта у мен към гражданското право. Благодарен съм на гл. ас. д-р Златка Вангелова за това, че със своето трудолюбие и постоянство още повече засили моя интерес към търговското право. Много съм благодарен и на ас. адв. Иван Георгиев, който успя да покаже, че процесуалното гражданско право може да е не по-малко интересно от материалното гражданско право.

Въпрос: Разкажете ни за интереса си към състезанията по право и за тези, в които сте взели участие? Защо това е важно за един студент по право? Какво му дава?

Тюркер М.: Да, в последните 4 години участвах в 4 национални и 3 международни състезания по право. В момента съм част от отбора на УНСС, който се готви за най-голямото състезание по право в света – Willem C. Vis. На това състезание всяка година вземат участие над 350 отбора от целия свят. Между тях са университети като Harvard, Oxford, Yale, King’s College, Sorbonne. Предизвикателството е голямо и чувството е вълнуващо. Интересът ми към тези състезания е съчетание от страстта ми към правото и състезателския ми дух от футболните години. Подобни състезания са важни за студентите, защото благодарение на тях те задълбочават по казуистичен начин своите теоретични знания, а и най-важното – придобиват нови умения за работа в екип, решаване на казуси, развиване на аргументи, писане и пледиране. Освен това, чрез тези състезания студентите се запознават с други хора (студенти и практици), които имат интерес в същите области като тях. Например, благодарение на Националното състезание по гражданско и търговско право през 2017 г., успях да започна работа в най-голямата консултантска компания в България без дори да съм кандидатствал за интервю. Плюсовете са много. Отгоре на всичко, състезанията са и много забавни.

Въпрос: Разкажете ни за професионалното си развитие и за това как избрахте сферата, в която работите в момента?

Тюркер М.: От близо 2 години работя като бизнес консултант в една от най-големите консултантски компании в света. Занимавам се с търговско и данъчно право. Изборът не беше планиран. След Националното състезание по гражданско и търговско право през 2017 г. (на което играхме финал), един от съдиите ме препоръча на настоящия ми работодател. Поканиха ме на интервю и ми предложиха добри условия. Приех офертата и съм щастлив от избора си.

Въпрос: Как си представяте бъдещето си в кариерен план в следващите 5 години?

Тюркер М.: В професионален план искам да стана адвокат – специалист в областите на търговското и данъчно право. В кариерен план е възможно да се развия при сегашния си работодател или да започна самостоятелна практика. Бих се радвал да имам и възможността да преподавам в свободното си време (съвсем скоро станах докторант по данъчно право в ЮФ на УНСС).

Въпрос: Може ли да ни кажете кои са Вашите любима книга, филм и песен?

Тюркер М.: Харесвам романите на Дан Браун и филмите по тях с Том Ханкс. Обожавам и серията филми за свръхчовека „Джейсън Борн““с Мат Деймън. Любим адвокатски филм ми е „Адвокатът с Линкълна“ с Матю Макконъхи. Харесвам различни видове песни. Любимата ми песен е Vivo per lei на Андреа Бочели. Допадат ми много и песните на Бон Джоуви, Eй Си Ди Си и Ъпсурт.

Въпрос: С какво мислите, че студентите могат да допринесат за развитието на Юридически факултет на УНСС?

Тюркер М.: Абсолютният минимум е да бъдат взискателни студенти. Това ще мотивира ръководството на факултета да полага още повече усилия да подобри качеството на предлаганото образование. В допълнение могат да бъдат активни студенти, като организират и участват в различни мероприятия. Може би участието и постигането на успехи на състезанията по право е добър начин за  популяризиране на факултета ни.

Въпрос: Смятате ли за полезни инициативите на Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС, целящи създаването на връзка между бившите и настоящите възпитаници на Юридически факултет на УНСС?

Тюркер М.: Да, аз съм член на Алумни клуба още от първи курс и адмирирам неговата дейност. Съществуването на подобни Алумни клубове е световна практика и е нужно и полезно за развитието и на нашия факултет.

Въпрос: Какво е Вашето послание към настоящите студенти на факултета?

Тюркер М.: Сега е времето, през което трябва да трупате не само знания, но и различни умения. Ежедневието ви през тези 6 години има силата да предопредели до голяма степен живота ви през следващите десетилетия. Затова бъдете сериозни, организирани и упорити студенти. Бъдете смели и силни в това да преследвате мечтите си, но и с каквото и да решите да се занимавате, ваш дълг е да пазите правото. Както казваше един красив ум: „Отговорността за нашето битие не лежи върху раменете на тези, които престъпват правото, а върху онези, които нямат силата и смелостта да го защитят“. Затова Темида, която в едната си ръка държи везна, за отмери правдата, в другата си ръка държи меч, за да бъде нейната сила. Силата без правото може да бъде голо насилие, но и правото без силата е само едно добро пожелание. Затова моето основно послание към студентите е да бъдат силата на правото, а не правото на силата. Бъдете здрави и на добър път.