Новият ни гост в инициативата „Интервю с реализирали се възпитаници“ е Асен Димитров.

Той завършва юридическото си образование в УНСС през 2015 г. Веднага след това се присъединява към екипа на ЧСИ Гергана Грозева, с район на действие – Сливен, а в началото на 2018 г. става и Помощник-частен съдебен изпълнител в същата кантора.

Вижте за какво успяхме да поговорим с Асен Димитров.

Въпрос: Разкажете ни са себе си?

Асен Д.: Казвам се Асен Димитров, на 28 г. от гр. Стара Загора, родом от гр. Ямбол, за кратко пребивавал в София и към момента работещ в гр. Сливен. Ако се върна в Ямбол, ще се получи триъгълник. Завършил съм ГПЧЕ Ромен Ролан – гр.Стара Загора, профил немски и английски език.

Въпрос: Спомняте ли си как избрахте да изучавате право?

Асен Д.: Колкото и да ми се иска да имам някоя вдъхновяваща история да разказвам по тази тема, нямам. Като малък, на въпроса какъв искам да стана съм отговарял лаконично и твърдо – адвокат, но така и не знам защо. В семейството ми няма юристи, още по-малко адвокат. Имал съм сигурно нещо предвид, но вече в по-съзнателните си години не помня да съм усещал, че искам да се занимавам с право. Въпреки това, макар и по метода на изключване, все пак в 11 клас реших, че искам да остана в България, историята и българският език ми вървяха на добро ниво, а правната наука удовлетворяваше и се вписваше напълно в плановете ми за професионална реализация.

Въпрос: Ще се радваме да ни разкажете нещо от студентските си години. Как бихте описали студентския си живот?

Асен Д.: Студентските ми години бяха страхотни. Живях в няколко квартала на гр. София, опознах я, обикнах я. Запознах се с много хора, изградих силни и стабилни приятелства. Опознах и научих доста за себе си. Имаше купони, учене, много смях и изобщо прекрасни 5 години и половина. Тъй като вече няма редовна военна служба, смело мога да твърдя, че редовното студентство е онова нещо, което е силно препоръчително да се случи на човека в следгимназиалния му период, за да съзре и да се забавлява.

Въпрос: Поддържате ли контакт със свои колеги от Юридически факултет на УНСС? А с преподавателите?

Асен Д.: Поддържам контакт с много колеги, допитвам се до тях за съвети и мнение по различни въпроси. Не само професионални. С една част от тях сме добри приятели, с друга – навярно приятели за цял живот. Колкото до преподаватели – за съжаление с малко, по-малко от колкото ми се иска.

Въпрос: Извървявайки пътя на студент по „Право“ и полагайки основата на Вашето професионално развитие в ЮФ на УНСС, бихте ли споделили според Вас какви предимства притежава Юридичеки факултет на УНСС пред останалите правни факултети в страната?

Асен Д.: Аз смятам, че като цяло в България има много и добре разпределени из университетите в страната специалисти по право. Предимствата на Юридическия факултет на УНСС безспорно са младият и мотивиран екип, предоставящ отлична академична и практическа подготовка на студентите. Всички преподаватели в ЮФ на УНСС са специалисти в областите, в които преподават, но най-вече са и блестящи юристи с практика извън университета, от най-разнообразни аспекти на правото. А именно това прави разликата на УНСС от останалите университети. 

Въпрос: Вие ли избрахте изпълнителното производство за сфера на развитие или то – Вас? Изпълнителното производство ли e Вашата страст?

Асен Д.: По-скоро то – мен и то благодарение на човека, който ми даде възможността да разгърна потенциала на тази толкова динамична и предизвикателна сфера на правото – Гергана Грозева. По една или друга причина, от пети курс в университета насам, практикувам в изпълнителното производство и мога да кажа, че наистина „апетитът идва с яденето“. Както казах, принудителното изпълнение е една силно динамична и постоянно развиваща се част от правната наука. Успехите в него могат да бъдат изключително удовлетворяващи и стимулиращи за още усъвършенстване. Да, то лесно може да се превърне в страст на един юрист, било то млад или по-отдавна практикуващ, в различни аспекти на юридическата професия. Изисква обаче пълно отдаване и силна концентрация на мозъчните клетки по време (а и съвсем не само) на работа.

Въпрос: Как Ви влияе общуването с длъжници? Как чисто човешки успявате да балансирате между двете страни?

Асен Д.: Общуването с длъжници е един от „най-тънките“ моменти в нашата работа. Ние сме професионалисти и знаем, че отношенията „длъжник-ЧСИ-взискател“ често наподобяват чука и наковалнята. От друга страна, разговорите и с двете страни, това да обясниш на единия или другия, възможно най-разбираемо, нещо, което предстои да се случи или пък точно обратното – което няма как да се случи, е изкуство. Едните следва да разберат, че съдебният изпълнител не е просто инструмент, а другите – че съдебният изпълнител упражнява правомощията си, пряко възложени му от държавата и единствено и само въз основа на закона. В това се изразява балансът между страните в изпълнителното производство. Колкото до мен и колегите ми от кантората, самото общуване е най-добре да влияе единствено на база обогатяване на обща култура, а именно срещи с различни хора, упражняващи най-разнообразни дейности, попаднали в една или друга житейска ситуация – всички знаем, че по-навътре не трябва да навлизаме, разбира се, това не винаги е лека задача и често се прибираме с работата вкъщи.

Въпрос: Какво Ви помага да избегнете рутината и да не загубите мотивация? Има ли нещо, което Ви помага да се откъснете от работата, например любимо място за отдих?

Асен Д.: В рутина в нашата работа просто няма как да се влезе. Както обичаме да се шегуваме, когато постоянно се опитват да те излъжат, неминуемо се научаваш да си нащрек. Това в рамките на шегата. Както вече отбелязах, изпълнителното производство се характеризира с постоянна динамика. То е свързано с изключително много нормативни уредби – само се замислете – ГПК, ЗЧСИ, Закон за собствеността, ЗЗД, Търговски закон и много други нормативни и поднормативни актове и наредби. Освен това, частният съдебен изпълнител е измежду най-проверяваните органи в Република България. Всичко това кара юристите в кантората винаги да са „в час“ с измененията, практиката на съдилищата по различни въпроси, практиката на ВКС, респ. придружаващото ги тълкуване. За втората част от въпроса – отвличам вниманието си от работата с хобита, спорт и приятели. Играя тенис и обичам да съм сред природата – в гората, някъде където съм почти сигурен, че не знам къде съм.

Въпрос: Кои качества намирате за изключително важни за всеки юрист?

Асен Д.: Честност, доброта, упоритост и чувство за хумор. Първите са особено важни, защото лош човек не би могъл да стане добър юрист, според мен. Упоритост – доста често влизаме, така да се каже „през прозореца“, тъй като вратите са затворени – било то от държавата, съда или други добри юристи. Честността няма да я коментирам, тъй като човек, практикуващ нашата професия и неоткриващ в себе си качествата честност и достойнство, може би трябва да се огледа за друго поприще, а и рано или късно е обречен на това. Чувство за хумор – задължително, представете си да живеете с гореизброените без чувство за хумор….

Въпрос: През 2018 г. бяхте един от лекторите на първото издание на Форума за професионална ориентация, който Алумни клуба организира за студентите от ЮФ на УНСС. Какви са впечатленията Ви от събитието и какво бихте посъветвали по-младите ни колеги, които в момента се обучават в университета?

Асен Д.: Да, тогава говорих пак по въпроси от сферата на изпълнителното производство и практиката в него. Останах със страхотни впечатления, залата беше пълна, надявам се поне малко да съм успял да изясня у колегите що е то изпълнително производство de facto. Бих посъветвал колегите, когато имат възможността, да посещават този форум за професионално ориентиране, защото той има за цел тъкмо по най-разбираем и в същото време точен начин, чрез професионалисти в различни сфери на правото да обрисуват характерните специфики на съответните юридически практики.

Въпрос: Наскоро беше „Денят на българската конституция“. Пожелайте нещо на колегите?

Асен Д.: Искам да пожелая на колегите, студенти или вече завършили и практикуващи, да бъдат здрави и винаги да бъдат честни към себе си, за да бъдат честни и към хората, с които ще работят в бъдеще, да работят в услуга на закона, за да бъдат в крайна сметка в услуга на обществото и на човека поотделно, защото цялостно в това се изразява призванието на добрия юрист.