Тази година празнуваме 100-годишнината от създаването на университета ни – най-старият, най-ав­торитетният и най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа.

Какво знаем за него днес?

Университетът има 8 факултета: Общоикономически, Финансово-счето­во­ден, Управление и администрация, Икономика на инфраструктурата, Междуна­род­на икономика и политика, Приложна информатика и статистика, Бизнес факултет и Юридически.

Преподавателите са близо 500, от които близо 300 професори и доценти.

Студентите се обучават в редовна и дистанционна форма в 43 бакалавърски специалности и 108 магистърски специалности.

УНСС си сътрудничи с над 150 университета от целия свят по съвместни магистърски програми, научноизследователски проекти, обмен на студенти и преподаватели.

За вековната си история преподаватели и възпитаници на УНСС са били и са видни учени, държавни и обществени дейци. Част от тях:

  • Първият български еврокомисар след влизането в сила на Лисабонския договор
  • Първият българин управляващ директор на Международния валутен фонд
  • Първият българин генерален директор на Евростат
  • И още – посланици, представители на страната ни в авторитетни международни организации, кметове, общественици, бизнесмени, банкери и др.
  • Шестима министър-председатели на България /за последните години/

Точно преди 100 години, на същата дата 21 май, през 1920 година се провежда заседание на единадесетчленна комисия за създаване на ново специализирано висше училище в България – Свободния университет за политически и стопански науки (СУПСН). Сред членовете на комисята са проф. Ал. Цанков (ректор на СУ „Св. Климент Охридски“), проф. Стефан Бобчев, проф. Петър Богаевски (Юридически факултет на СУ), проф. В. Златарски (декан на Филологическия факултет на СУ), проф. Д. Мишайков (декан на ЮФ на СУ), д-р Н. Иванов (директор на Търговската гимназия в София) и други.

Заслужава си да обърнем внимание и на основателя и първи ректор на университета – проф. Стефан Бобчев, чийто паметник срещаме на входа на УНСС. Роден е през 1853 г. в гр. Елена и умира през 1940 г. в гр. София. Какъв е той? Книжовник, енциклопедист, учен, университетски преподавател, юрист, общественик, държавник, политик, депутат, министър, дипломат, писател, литератор и още, и още. Неизчерпаем извор на духовна и обществена сила.

На Стефан Бобчев е възложено изготвянето на Устава на университета, който е приет от инициативния комитет и утвърден от Министерство на народното просвещение. Стефан Бобчев става част от Академичния съвет на висшето училище наред с Т. Кулев, А. Иширков, П. Стоянов, Д. Мишайков, Н. Иванов, Д. Богаевски. Впечатляваща е смелостта на тези високообразовани и еродирани личности, които поемат риска да издържат с частни средства такова голямо висше учебно заведение, без държавна субсидия, без помощ и без помещения за преподаване.

Учебните занимания започват на 1 октомври 1920 г.  в 3 факултета: Дипломатическо-консулски, Административно-финансов и Търговско-стопански.

Важна година в историята на университета е 1938 година. Тогава новата Наредба-закон за частните висши училища в България премахва Свободния университет в гр. София. Въпреки това усилията на преподаватели, студенти и бивши възпитаници успяват да пожънат успех и висшето училище продължава съществуването си под името: Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН).

Знаете ли, че…

През 1947 година университетът ни е обединен със Софийски университет „Св. Климент Охридски“?

Тогава Законът за висше образование обединява ДВУФАН с Държавностопанския отдел на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Така възниква Факултетът за стопански и социални науки на СУ.

Самостоятелно висше училище отново става през 1952 година, когато с решение на Народното събрание Стопанският факултет на СУ се обособява в отделно висше училище с наименованието Висш икономически институт (ВИИ), а през 1953 година наименованието се допълва на ВИИ „Карл Маркс“.

Днешното си наименование – Университет за национално и световно стопанство получава с решение на Народното събрание през 1995 година в изпълнение на волята на членовете на Академичния съвет.

Днес Усилията на академичното ръководство са насочени към високи цели: университетът, от създаването си досега, да подготвя елита на страната, да бъде лидер в българското висше образование, част от европейското образователно и изследователско пространство и предпочитано място за образование за младите хора.